Technische Universität München

The Entrepreneurial University

 
Допинг не е модерно понятие. Според древните сведения, открити в норвежката митология, употребата на подсилващи вещества е била разпространена сред берсеркерите. Съобщава се, че те са взимали буфотенин, за който е известно, че повишава физическата сила и издръжливост. Буфотенин има в кожата на краставата жаба и в червената мухоморка.

Думата „допинг”

Племето кафир в Африка наричало с думата „доп” примитивно алкохолно питие, което било използвано в религиозни церемонии като стимулант. Други сведения описват воините на зулу, които използвали „доп”, алкохолно питие, направено от гроздови ципи и напитката кола. В западна Африка употребата на Cola accuminata и Cola nitida била често срещана по време на състезания по ходене или бягане. Впоследствие холандските колонисти използвали думата „доп”, за да опишат всяка стимулираща напитка и оттам терминът се е разпространил по целия свят. Накрая терминът е възприет за по-широк кръг от вещества, а в спорта използването на тези вещества е описвано като „допинг” и за първи път се появява в английски речник през 1889 г.  

Древна история

В антична Гърция са описани специалисти, предлагащи хранителни съставки на спортистите, за да подобрят своите физически постижения. Това се е считало за крайно необходимо и тези хора могат да бъдат сравнени с днешните специалисти по спортна медицина. Нещо повече, съобщава се, че спортисти са приемали преди състезания различни видове месо или тестиси за да повишат физическата си сила.  
По време на Олимпийските игри през трети век пр. н. е. спортистите са се опитвали да подобрят своите постижения чрез приемане на гъби. Филострат разказва, че докторите били изключително полезни в подготовката на атлетите за игрите, а готвачите приготвяли хляб с болкоуспокояващ ефект. Има данни че гръцките бегачи през първи век от н.е. са пиели билкова отвара, за да повишат своята сила и за да бъдат способни да участват в състезания с голяма продължителност. Други писмени документи е трудно да бъдат намерени от този период, тъй като познанията за допинга са били добре прикривани от жреците.
Употреба на допинг е описана също и в римската история. Състезателите в надбягвания с колесници хранели конете си с разнообразни смеси, за да ги накарат да препускат по-бързо. За гладиаторите също има данни, че са използвали допингиращи средства за повишаване на силата.

Допингът в съвременния спорт

За допинга в съвременния спорт има надеждни данни от втората половина на 19 век.

1865Първият документиран случай е при плуване по време на състезание на канала на Амстердам, когато е описано приемането на неназовано, подобряващо постиженията вещество.
1867В популярните 6-дневни състезания по колоездене, френските състезатели предпочитали смеси, базирани на кофеина, белгийците използвали захар, примесена с етер, докато други използвали алкохолни напитки или нитроглицерин.
1896Първият документиран смъртен случай, причинен от употребата на допинг е през 1896 г. Английският колоездач Артур Линтън умира вследствие на приема на ефедрин по време на състезанието Париж - Бордо.
1904

По време на маратона в Сейнт Луис, Том Хикс, току що спечелил състезанието, колабира и докторите установяват, че е употребил стрихнин и коняк преди състезанието.

1910

Джеймс Джефри твърди, след като е победен от Джак Джонсън, че в чая му е поставено допингиращо вещество, за да може да го победи. Това е първият случай на обвинен допингиран спортист. Много подобни случаи са описани в бокса през първата половина на 20 век.

1920Амфетамините, широко разпространени през 20 век не само в спорта, са произведени за първи път през 1920 г.
1952По време на състезанията по пързаляне с кънки в Осло повишена загриженост предизвиква намирането на ампули и спринцовки в съблекалните на състезателите.
1960Драстично нарастване на употребата на допингиращи вещества започва през 60-те години на 20 век. По това време обществото вярва, че съществуват вещества, чрез които може да се постигне всичко. По време на Олимпийските игри в Рим през 1960 г. датският колоездач К. Йенсен умира поради злоупотреба с амфетамини.
1967

През 1967 г. умират 30-годишният британски колоездач Том Симпсън (амфетамини) и бегачът Дик Хауард (свръхдоза хероин). Една година по-късно, през 1968 г. немският боксьор Джуп Елце умира след прием на коктейл от амфетамини.

1976По време на Олимпийските игри в Монреал полският спортист З. Казмарек и българският състезател В. Христов са принудени да върнат своите златни медали (вдигане на тежести) след като са уличени в употреба на допинг.
1988

Много медалисти от Олимпийските игри в Сеул имат същата съдба като Бен Джонсън, най-известният между тях. Той дава положителна допинг проба за забранен анаболен стероид (станозолол), заради което му е отнет златния медал в спринта на 100 метра и е лишен от състезателни права за 2 години. По-късно беше доказано, че всички или почти всички финалисти в това състезание са употребили забранени вещества.

Началото на 21 век се характеризира с много примери на атлети, обвинени в употребата на допинг. Такива са спринтьорите Т. Монгомъри, Д. Чеймбърс, М. Джоунс и това са само някои от безбройните известни случаи.   За нещастие допингът е не само история, но очевидно е явление, което се развива с нови вещества и техники в наши дни.
drucken 

www.doping-prevention.com