Technische Universität München

The Entrepreneurial University

 

Борбата с допинга

През 20 век комерсиализацията, характерна за спорта като цяло, постепенно се разви от „дейност” в „огромен бизнес”. Спечелването на златни медали стана високо ценено, а необходимостта от успех подложи състезатели, треньори и техните екипи на огромен натиск за спечелване на шампионски титли. В много случаи формулировката „второто място е нищо, първото – всичко” добре описва настоящия начин на мислене. Това доведе до увеличение на злоупотребите със забранени вещества и в редица случаи допингът бе свързан със смъртта на спортисти.

 

Научни доказателства

През 1910 г. в Австрия, след няколко неочаквани резултата в конни надбягвания, за първи път e научно доказана употребата на допингиращи вещества от руския химик Буковски, който изолира алкалоиди в слюнката на коне. В 1928 г. Международната аматьорска федерация по атлетика (IAAF) става първата международна спортна федерация, която забранява употребата на допинг в дисциплини, провеждани на писти и спортни площадки. Много други международни федерации я последват, но борбата с допинга е все още в своята детска възраст и е слабо ефективна. Нарасналият брой на  допинг случаите кара отговорните институции да посочат открито вредите, които причиняват допингиращите средства - не само на отделния човек, но и на спортните ценности като цяло.

Програми за тестване на употребата на допинг са въведени в края на 60-те години. Докато употребата на допинг от спортистите изглеждала по-скоро общоприета, то спортният свят предпочитал да игнорира проблема.

Антидопингови начинания

Първата голяма крачка в борбата с допинга е направена през 1960 г., когато Съветът на Европа приема резолюция срещу употребата на допингиращи средства в спорта. Изглежда първите смъртни случаи са били необходими, за да отворят очите на институциите за този проблем. Първото антидопингово законодателство се появява във Франция през 1963 г., последвана от Белгия през 1965 г. През 1967 г. Международният олимпийски комитет (МОК) създава съответната медицинска комисия към МОК. Допинг тестове са въведени за първи път по време на Летните олимпийски игри в Мексико през 1968 г. и Зимните олимпийски игри в Гренобъл. Създаден е Списък на забранените вещества и методи от МОК, въпреки че техническото оборудване и процедурите за тестване все още не са достатъчно надеждни.

Национални и международни институции продължават да предприемат антидопингови инициативи през 60-те и 70-те години на 20 век и повечето международни федерации въвеждат процедури за тестване на допинг. След употребата на амфетамините през 1950-те и 1960-те години, широко разпространена практика става употребата на анаболни стероиди. Надеждни методи за тестване на наличие на анаболни средства са внедрени през 1974 г. и 1976 г. Анаболните стероиди са добавени към списъка на забранените вещества на МОК. В резултат на този напредък броят на дисквалификациите поради наличие на допинг в края на 70-те години, особено в силовите спортове, нараства. Въпреки това световните рекорди продължават да се подобряват, докато наскоро не се потвърдиха подозренията за държавно участие в употребата на допинг от спортистите в някои страни.
През 1983 г. антидопинговият контрол направи важна стъпка напред с въвеждането на нови аналитични процедури. Внедряването на газхроматографията и мас-спектрометрията позволи по-ефективно тестване на допинг пробите. Скандалът на Панамериканските игри в Каракас (1983), на които много състезатели дават положителни допинг проби за забранени вещества, а много други напускат игрите, без да участват в състезанията, е доказателство за ефективността на новите тестови процедури.

През 70-те години на 20 век успоредно с анаболните стероиди, кръвният допинг става много популярен, особено в спортовете за издръжливост. МОК забранява кръвния допинг като непозволен метод през 1986 г. Кръвният допинг е използван, за да увеличи хематокрита и концентрацията на хемоглобина. Същият ефект, обаче, е постиган с вещества като еритропоетина, което е новост за това време. Еритропоетинът е забранен от МОК през 1990 г. Въпреки това еритропоетинът е бил неуловим при тестове за дълъг период от време, тъй като не са съществували надеждни методи за тестване. Сигурен метод за откриване на еритропоетина е приложен за първи път на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г.
Заради друг огромен скандал по време на Тур де Франс през 1998 г., МОК провежда Световна конференция за допинга в спорта в Лозана през февруари 1999 г. Основният резултат от тази конференция е създаването на Световната антидопингова агенция (САДА) на 10 ноември 1999 г. САДА е структурирана на основата на равноправно представяне на олимпийското движение и обществените институции. Централата на САДА е първоначално в Лозана, а в момента е базирана в Монреал. САДА установява уеднаквени стандарти за борба с допинга и координира усилията на спортните организации и обществените институции. Усилията, обаче, не трябва да са насочени само към преследване на поддръжниците на допинга. Основна цел трябва да бъде допинг превенцията. Затова информацията и образованието сред спортния свят са най-ефективните оръжия в борбата с допинга и настоящата програма на Европейския съюз е част от тази кампания.

drucken 

www.doping-prevention.com