Technische Universität München

The Entrepreneurial University

 
За разлика от бета-агонистите, бета-антагонистите (бета-блокерите), които оказват въздействие посредством бета-адренергичните рецептори, имат подтискащ ефект върху симпатиковия дял на вегетативната нервна система. Терапевтичните свойства на бета-блокерите се дължат на свързването им с бета-рецепторите, преобладаващи в сърцето. Бета-блокерите могат да действат селективно върху специфични бета-рецептори (напр. Атенолол, Ацебутолол) или неселективно, върху всички бета-рецептори (напр. Пропранолол, Пенбутолол). Приложението на бета-блокерите води до подтискане на сърдечносъдовата система, което се изразява в намалена сърдечна честота, понижен контрактилитет на сърдечния мускул и намалено систолично кръвно налягане. Създадени предимно като лекарства, подобряващи сърдечната функция, при условия на увредена сърдечносъдова система, бета-блокерите проявяват успокояващо въздействие върху централната нервна система като понижават тревожността, чувството на напрегнатост и стабилизират двигателната дейност. Подобрението в психомоторната дейност има важно значение при спортовете, изискващи прецизност и точност, като стреляне с пистолет и стрелба с лък. Продължителната им употреба може да причини брадикардия, сърдечен блок, хипотензия, бронхиален спазъм, умора и понижена мотивация.
drucken 

www.doping-prevention.com